Според някои финансисти причината е, че на ЕК и Европейската централна банка спешно им трябват пари Както и повече страни членки, които да поемат дълговото бреме на държави като Гърция и на закъсалите европейски банки. Отделно тепърва трябва да се сформира общ фонд за мигрантите, за укрепване на границите и др. Ако приемем еврото само по линия на Европейския спасителен механизъм, вноската ни ще расте всяка година, докато стигне кошмарните 12% от БВП, което към момента е над 10 млрд. лв. При бюджет от около 30-ина милиарда всеки може да си направи сметката колко години ще издържим, преди да фалираме.
„Това е абсолютно безпринципно. Предполагам, че се прави, за да давате още повече пари на ЕС. Смятам, че това ще е голяма грешка за България.“, казва проф. Стив Ханке пред „168 часа“.
Според финансисти вече има тайни сондажи с приемането на еврото да предадем на Европейската централна банка и голяма част от 20-те млрд. евро, които стоят в БНБ като покритие на стойността на лева. Когато приемем европейската валута, емисията на БНБ се заменя с емисия на Европейската централна банка. Но покритието си остава отделно от паричната маса. „Резервите са собственост на България. Ако Европейската централна банка ги „вземе“, това ще бъде един прозрачен грабеж. Не мисля, че би могло да се случи“, допълва проф. Ханке.
„Ще има силен натиск и приказки да дадем тези пари на Европейската централна банка, ще има всякакви лобисти, но тези средства са си наши – категоричен е и финансистът Емил Хърсев. – Тези пари не са на Европейската централна банка. Мога точно да кажа какъв е произходът им – заем от Международния валутен фонд, резервът на БНБ и средствата по сметките на централната банка към онзи момент.“ „Никой не може да ни ги вземе“, убеден е Хърсев.
19min.bg
]]>Франция предлага отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага “справедливи възнаграждания, които осигуряват приличен жизнен стандарт”. Друго условие да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си. Това съобщава EURACTIV.bg.
В документ с дата декември 2019 г. Франция и още четири страни от южната периферия са записали следното:
„Въпреки непрекъснатия процес на конвергенция днес в ЕС остават силни различия по отношение на социалните стандарти, което вреди на равнопоставеността и лоялната конкуренция в рамките на единния пазар. Още по-лошото е, че някои компании и национални органи могат да бъдат изкушени да подобрят конкурентната си позиция, като печелят от по-ниските социални стандарти, вместо да се концентрират върху фактори като производителност, ефективност или качество и иновативния характер на своите стоки и услуги“, пише в документа.
Според публикацията „Пакетът Макрон“ е само върхът на айсберга. Подобни усилия Франция полага и в по-широк план. Те се засилват в момент, когато се договаря дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.
Изправен пред нестихващи социални протести, президентът Макрон има нужда да демонстира твърда политика срещу нелоялната конкуренция на по-слабо платените работници от Източна Европа на френския пазар на труда.
Едното от предложенията на Франция цели да лиши страна членка от европейско финансиране, ако тя не осигурява “приличен жизнен стандарт“. Другото би задължило фирмите, които изпращат командировани работници, да плащат осигуровки, равни с тези на приемащата държава.
Франция е успяла да мобилизира в своя подкрепа срещу източноевропейците други “бедняци“ от ЕС. Това са страните от южната периферия – Португалия, Италия, Гърция и Испания, наричани понякога с неласкавия акроним PIGS. При липсата на каквито и да било реформи в България в продължение на десет години горното описание разобличава единственото сравнително преимущество на българската икономика – ниските доходи, които създават класа от “работещи бедни“. Точно това според Франция и нейните съмишленици е в противоречие с европейските политики, включително с Европейския стълб на социалните права.
Друг френски документ е посветен на изключително чувствителната на Запад тема за командированите работници – има се предвид най-вече работниците от Източна Европа, които фирми от техните страни командироват за извършване на дейности в по-богатите стани членки, най-вече в сектора на строителството.
Вече е в сила европейска директива, свързана с темата, която станите членки да приложат в законодателството си до 30 юли 2020 година. Тя гласи, че за равен труд на едно и също място работниците от Източна Европа трябва да получават заплащане, равно на това на колегите им в съответната държава. Новото предложение се отнася до социалните им осигуровки. Според Франция осигуровките трябва да са равни с тези на страната на извършване на работата.
Френското предложение има за цел да намали до миминум интереса на фирми от Източна Европа да изпращат работници в Западна Европа. В същото време евентуалните промени в законодателството няма да окажат негативно въздействие в обратната посока.
За българските работници приемането на подобни предложения вероятно ще доведе до увеличаване на заплащането им и на социалните им осигуровки, но може да намали конкурентоспособността на български фирми и съответно шансовете те да ги изпратят на работа в по-богатите страни в ЕС.
Източник: clubz.bg ]]>
Корабът Queen Hind продължава да стои затънал в плитчините край румънското пристанище Мидия, а на борда му все още има стотици мъртви овце. Експерти са категорични, че ситуацията предвещава екокатастрофа заради разлагащите се животински трупове. Поради течението на Черно море, замърсяването неминуемо ще достигне до българските брегове, които са в непосредствена близост от мястото на инцидента.
Ръководителят на румънската военноморска администрация (ANR) Александру Мезей, съобщи, че корабът Queen Hind, натоварен с овце и изхвърлен на 24 ноември в пристанището на Мидия, ще бъде отчислен от Националната компания за управление на морските пристанища (CNAPM), заради неизпълнени обещания от страна на корабособственика и застрахователите на плавателния съд, пише agerpres.ro.
„Относно ситуацията с Queen Hind поставихме краен срок на собственика да представи план за изваждането му от водите на Черно море. През първата седмица той не отговори на нашето искане. В началото на втората ни увери, че има план, който и до момента не е изпълнен.“, коментира Александру Мезей.
Междувременно морската спасителна служба продължава да претърсва водите край кораба, за да вади удавени овце.
По време на заседание на Окръжния комитет за извънредни ситуации, заседаващ в префектурната институция – графство Констанца, генералният директор на НАП заяви, че не може да се прецени колко скъпа може да бъде операцията по изваждане.
„Никой не може да прецени днес колко скъпа може да бъде тази операция. За да я представим като идея, на първата фаза говорихме за първа оферта, която беше направена преди да се изчисли колко увреден е корабът. Предложението беше на петролна компания за 5-дневна операция по изваждането на плавателния съд на брега, което щеше да струва 1 840 000 евро. По-късно, когато видяха теглото на труповете на животните, те увеличиха тази сума с 235 000 евро на ден. Към днешна дата нямам представа колко би струвала тази операция.“, каза Александру Мезей.
Според него на първия етап корабът трябва да се отърве от труповете овце от палуби шест и седем, след това, след други операции, опитвайки се да го възстанови.
„Този кораб като първи етап трябва да бъде изпразен от труповете от палуби 6 и 7, отделението на автомобилите, силозите за захранване и товарните помещения трябва да бъдат изолирани. В този случай складовете под палуба 6 трябва да бъдат изолирани възможно най-добре, изтеглени от морски помпи воден капацитет от тях, създаде плавателност на кораба и след това с кран да се получи момент на възстановяване.
Обаче корабът в нормално положение вече не може да бъде изправен, защото всички животни са се свлекли дясно на борд, както е и корабът.
Първоначално тегло на товара беше 691 тона. След удавянето на животните товарът е доста по-тежък, заради мокрото руно на овцета. Така всяка от тях вече тежи повече от средните 47 кг.“, каза представителят на ANR.
Според Националната компания на администрацията на морските пристанища (CNAPM), прочистването на района в близост до кораба Queen Hind, потопен с 16 400 живи овце, продължава, като се вземат последните тела на животните.
Отпадъците от овцете според Института на префекта се транспортират за изгаряне в окръг Тулча.
Префектът на окръг Констанца Думитру Йеаке поиска, наред с други, компетентните институции да правят ежедневна информация за качеството на водата в аквариума на пристанище Мидия.
Въпреки че водният път е частично блокиран от Queen Hind, движението в района на Мидия в пристанището на Констанца се осъществява, според CNAPM, при безопасни условия, без забавяне на отплаване от или приставането на пристанището. Допълнително са монтирани предупредителни светлини, за по-добра видимост.
Източник ziuaconstanta.ro
снимки: ISU Constanța ]]>
Преговорите между САЩ и талибаните бяха възобновени преди седмица в Катар, но бяха прекъснати в четвъртък след нападение срещу американската военно-въздушна база в афганистанския град Баграм, при което загинаха двама души, а десетки цивилни бяха ранени.
В момента в Афганистан са разположени 13 000 американски войници, 18 години след началото на американската интервенция, последвала атентатите от 11 септември 2001 година в САЩ, за да бъде свален режимът на талибаните, укриващ Ал Каида.
Телевизия Ен Би Си (NBC) вчера съобщи, че според трима бивши и сегашни американски представители администрацията на Доналд Тръмп възнамерява да обяви намерението си за изтегляне на 4000 войници от Афганистан.
Двама от източниците посочиха, че някои войски ще бъдат предислоцирани по-рано от планираното, а други няма да бъдат заменяни след края на мисията им.
Държавният департамент не отговори днес на молба на АФП за потвърждаване на тази информация. Пентагонът препрати запитването към Белия дом, който засега не е направил коментар.
Проектоспоразумение от началото на септември предвиждаше постепенно изтегляне на американските войници, което е основното настояване на талибаните. В замяна те трябваше да се ангажират никога повече да не позволяват на терористи да действат от Афганистан и да започнат преговори с правителството в Кабул.
Източник: dnes.dir.bg ]]>
Маратонските климатични преговори в Мадрид приключиха в неделя без споразумение по най-важния въпрос – как да регулират световния пазар за въглеродни емисии. Решение по ключовата тема ще се търси догодина, предаде Асошиейтед прес.
След две седмици дискусии в испанската столица по въпросите за глобалното затопляне делегатите на близо 200 държави приеха декларации, призоваващи за по-амбициозно намаляване на парниковите газове и за подпомагане на по-бедните държави, търпящи последиците от климатичните промени.
Окончателният документ от преговорите, които трябваше да приключат преди два дни, напомня на държавите да спазват поетите ангажименти за климатичните цели до 2030 година колкото е възможно повече през идната година, допълва ДПА.
Въпреки че това бяха най-дългите климатични преговори в историята на 25-те конференции на ООН за климата, преговарящите оставиха нерешен един от най-трънливите въпроси за следващата среща в Глазгоу догодина.
Въглеродният пазар поставя цена на емисиите въглероден диоксид, основният газ, предизвикващ парников ефект, и позволява на страните и компаниите да търгуват с квотите за въглеродни емисии, които могат постепенно да се намаляват и така да се насърчава прилагането на нисковъглеродни технологии.
Европейски държави и други страни посочиха, че е по-добре да няма споразумение как да се управлява търговията на квотите за въглероден диоксид, отколкото да има слабо споразумение.
Преговорите бяха придружени от време на време от протести на природозащитници и представители на туземните народи.
Сред приетите днес документи е декларация, призоваваща страните да поемат по-амбициозни ангажименти за намаляване на парниковите си емисии. Това е необходимо, за да се изпълни целта, заложена в споразумението за климата от Париж през 2015 година – да не се допуска повишение на световната температура с над 1.5 градуса по Целзий до края на века.
Досега светът е напът да постигне 3 до 4 градуса повишение, като последиците за много страни ще бъдат драматични.
Освен това държавите се ангажираха да заделят средства за най-уязвимите страни, за да ги компенсират за последиците от тежките природни катастрофи, което е един от най-належащите проблеми на малките островни държави.
Природозащитниците обаче обвиняват най-богатите държави в света, че не се ангажират достатъчно с климатичните промени.
Парижкото споразумение може да е жертва на катастрофа, при която виновникът е избягал, извършена от шепа мощни въглеродни икономики, но те са на грешната страна в битката, на неправилната страна на историята, каза Дженифър Морган, изпълнителен директор на „Грийнпийс интернешънъл“. Блокиращите климатичните преговори Бразилия и Саудитска Арабия, подпомогнати от безотговорното слабо чилийско ръководство, въртят сделки с въглеродния диоксид и мачкат учените и гражданското общество, каза тя.
Чили председателстваше преговорите, които се наложи да бъдат преместени в Мадрид заради антиправителствените протести в страната. Въпреки натиска да се стигне до положителни резултати, екоактивистите критикуваха чилийското правителство на президента Себастиан Пинера, че не се отказва от въглищните електроцентрали до 2040 година.
Източник: mediapool.bg ]]>
Сръбският президент Александър Вучич днес е на посещение в Гърция, където се срещна с премиера Кириакос Мицотакис.
Важна задача на Сърбия е винаги да стои зад Гърция, заяви Вучич, а гръцкият министър-председател заяви, че между двамата има само едно разногласие – кой футболен отбор ще победи – „Цървена звезда“ или „Олимпиакос“.
Сърбия винаги ще подкрепя териториалната цялост на Гърция по суша и море, заяви Александър Вучич и благодари на Гърция за подкрепата във връзка с Косово и за застъпването на премахването на митата за сръбски стоки.
Източник: БНР ]]>
На практика ставало въпрос за крайните продукти от дейността по третирането на пластмасата, а не, както било посочено в документите, за пластмасови отпадъци, които тепърва трябва да бъдат обработени. Отпадъците трябвало да стигнат до България през Словения и Хърватия с уговорката че са материали, които трябва да бъдат подложени на третиране.
Според карабинерите от екологичното звено под ръководството на подполковник Масимилиано Корсано всичко това било с цел да се заобиколят нормите и да се претопят нелегално отпадъци в България. Сред балите на практика вече нямало нищо за третиране. Разследването стартирало след сигнал от Митническата агенция на Леко. Така започнала проверката на вагоните, готови за отпътуване, след което била издадена заповед за запор от магистрат от Милано. Разследването трябва да установи кой е организирал изпращането на пратката, за кого е била предназначена и най-вече произходът на пластмасовите отпадъци.
По първи предположения става въпрос за отпадъци от фирми от Централна и Северна Италия. Анализира се и документацията. Сред балите били открити материали от пластмаса, гума, тъкани, тетрапак, смесени боклуци и др. Според следователите и тук, както и в други случаи, става въпрос най-вероятно за изпращане в чужбина от страна на нелегални организации на пратки за незаконно третиране.Подозренията са, че веднъж, щом пристигнат в България, отпадъците по всяка вероятност е трябвало да бъдат изоставени или погребани в депа, без да се спазват екологичните норми.
Източник: 24chasa.bg ]]>
Много от тези журналисти са обвинени, че са „врагове на държавата“ или в публикуването на „фалшиви новини“, подчертава организацията, базирана в Ню Йорк.
Като други страни, в които упражняването на журналистическата професия е опасно, се посочват Турция, Саудитска Арабия, Еритрея, Виетнам и Иран.
Най-малко 48 журналисти са вкараните в затвор в Китай в края на 2019 г., с един повече отколкото през 2018 г., съобщава Комитетът за защита на журналистите. Турция е на второ място с 47 – далеч по-малко отколкото през 2018 г., когато журналистите в турски затвори са били 68. Това обаче не е истинско подобрение, предвид факта че правителството в Анкара успя да закрие над 100 медии и започна съдебни дела за „възхвала на тероризма“, които сплашиха или доведоха до уволнението на много репортери.
„Десетки журналисти в Турция, които не се намират в затвора, все още чакат процес на първа инстанция или апелативно дело, а други бяха осъдени задочно и са заплашени от арест, ако се върнат в страната си“, подчертава Комитетът.
В челната тройка са и Саудитска Арабия и Египет с по 26 арестувани журналисти. 18 от затворените в кралството журналисти не знаят в какво са обвинени и организацията изрази притеснения от случаи на „побои, причиняване на изгаряния и недостатъчно хранен на политически затворници, включително четирима журналисти“.
През 2018 г. в света е имало 255 журналисти в затвори, а през 2016 г. – 273. Въпреки това броят им остава прекалено висок, подчертава организацията.
Източник: mediapool.bg ]]>
Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу обяви в изявление, че Анкара може да изиска САЩ да напуснат военновъздушната база Инджирлик, ако Вашингтон наложи санкции в отговор на придобиването от страна на Турция на руски противоракетни системи С-400, съобщават турските медии.
„Ще направим оценка на най-лошия възможен сценарий и ще вземем решение. Ако САЩ наложат санкции срещу Турция, тогава въпросът за базите Инджирлик и Куречик може да влезе в дневния ред“, предупреди турският първи дипломат.
Радарът за ранно предупреждение срещу ракетно нападение, който е част от системата за противоракетна отбрана в Европа, разположена в областта Куречик във вилаета Малатия в Югоизточна Турция, беше пуснат в експлоатация в началото на 2012 г. Функционирането му се осигурява от американските военни.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви през ноември след срещата си с американския си колега Доналд Тръмп във Вашингтон, че Анкара може да купи американски противоракетни системи „Пейтриът“, но смята исканията на САЩ да не придобива руски зенитни комплекси С-400 са в нарушение на нейния суверенитет.
Доставките на най-новите руски противовъздушни системи С-400, което предизвика значителен разрив в отношенията между Турция и САЩ, започнаха през юли. По думите на Ердоган С-400 ще бъдат разгърнати в целия си потенциал до април 2020 г.
Вашингтон настоя Турция да отмени всякакви доставки на руските зенитно-ракетни комплекси заради опасения, че те са несъвместими със стандартите за сигурност на НАТО и могат да компрометират работата на американските изтребители F-35. Турция настоя, че ще продължи да се снабдява със С-400.
Източник: news.bg ]]>
До инцидента се стигнало след като кораба Queen hint се наклонил в крен и легнал на десния си борд.
Румънските власти са предприели незабавно почистване на района и са извадили телата на стотици удавени овце.
