Акционерите на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД извършиха промени в управителните органи на дружеството на свое заседание вчера, научи ексклузивно медийна компания „Добруджанска трибуна“
За прокурист е назначен Панайот Панайотов, досегашен юристконсулт на дружеството. Същият е юрист по образование и има управленски опит от фирма в Шумен, където е ръководел 600 служители.
От борда на директорите, по нейно желание, е освободена Детелина Николова. Същата е общински съветник от ГЕРБ и в началото на годината декларира, че има трудово-правни отношения с ВиК, тъй като е член на борда на директорите. Според новите изисквания на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, считано от 1 януари 2020 г., членовете на общинските съвети са задължени да декларират отношенията си с фирми и лица и ако те противоречат на нормативния акт, трябва да изберат дали да ги прекратят и да останат съветници или да напуснат мини парламента. Детелина Николова е заявила, че желае да напусне борда на директорите на водното дружество и да запази изборната си длъжност – като общински съветник от ГЕРБ.
На събранието на акционерите е решено в борда на директорите на „Водоснабдяване и канализация“ АД да остане досегашният член Мария Тодорова – представител на МРРБ, респективно на държавата. Тя е със статут зам.-председател на борда на директорите.
Като член на борда е определен досегашният изпълнителен директор на дружеството – Саркис Караджиян. Той изпълняваше временно последната функция, след като инж. Тодор Гикински бе отстранен със съдебно решение от поста във връзка с водено срещу него разследване. Саркис Караджиян беше председател на борда на директорите по-рано като представител на „Водоснабдяване и канализация Бургас“, което е акционер заедно с държавата в добричкото водно дружество.
Самият инж. Гикински, към когото прокуратурата трансформира претенциите си от търсене на наказателна отговорност в административна, е определен от акционерите за председател на борда на директорите на „Водоснабдяване и канализация“ АД.
По правило прокуристът ще се отчита пряко на председателя на борда на директорите – в случая Панайот Панайотов – на инж. Тодор Гикински.
Пред репортер на медийна компания „Добруджанска трибуна“ прокуристът и председателят на борда на директорите декларираха, че ще продължат да работят за стабилизирането на дружеството и ще бъдат безкомпромисни – с всички сили на закона, срещу некоректните клиенти.
Припомняме, че на 13 януари 2020 г. МРРБ обяви конкурс за членове на борда на директорите на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
Часове по-късно стана ясно, че държавата учредява държавен воден холдинг, в който се обединяват всички ВиК в страната. Мярката бе мотивирана като част от борбата с водната криза в България, а целта – да се стабилизират дружествата, като по-богатите помагат на по-бедните с цел гражданите на републиката да имат вода.
На практика решението за създаването на държавен холдинг анулира обявения конкурс в Добрич.
В четвъртък председателят на финансовата комисия в Парламента – Менда Стоянова, е внесла предложение за промяна в закона за БНБ. Според него от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и Европейската централна банка по съответните резолюции и споразумения.
Предложението е подкрепено от БНБ, съобщава Медиапул.
Промяната не влече след себе си директна промяна на курса, който дори при този текст може да остане непроменен до влизането на България в еврозоната, когато и да стане това. Преди година сегашният управител на БНБ Димитър Радев, както и министър Владислав Горанов публично обещаха тъкмо това – че България ще влезе в чакалнята на еврозоната със сегашния купс на лева към еврото.
„За нас това е религиозен въпрос“, заяви гуверньорът Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса през януари 2019 г.
Независимо от това, новият текст не изклюва промяна на курса в бъдеще, колкото и този риск да е само теоретичен и да има голяма вероятност никога да не се реализира, както например не се реализира в Литва, Латвия и Естония. При Словакия дори се стигна до ревалвация на кроната, тоест до увеличаване на спестяванията на хората при приемането на еврото. При други държави обаче е имало девалвация на местната валута и обезценка на влоговете..
Валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка, който не е променян от 1999 г. насам. Според него левът е вързан към германската марка в отношение 1:1, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. Целта на записването на курса в закон е да не може той да се променя набързо и без съгласието на парламента. Предложението на ГЕРБ ще се добави като нова, трета алинея на чл. 29.
Според властите без подобна промяна, която е стандартна, България няма как да влезе нито в чакалнята за еврото, нито в еврозоната. Причината е, че курсът за влизане в чакалнята подлежи на преговори с държавите от еврозоната плюс Дания и ЕЦБ. Освен това, в рамките на ERM II всяка от участващите страни има правото да предлага преразглеждане на курса, ако смята, че то ще е икономически целесъобразно, като крайното решение се взима съвместно от Еврогрупата (държавите в еврозоната), Дания и ЕЦБ.
В последните 20 години у нас има широк консенсус, че фиксираният валутен курс към еврото и валутният борд са най-силните гаранти на финансовата стабилност на страната на фона на слабото качество на държавното управление.
Припомняме, че на този етап има и други държави, в които собствената парична единица е официална наред с еврото. Такива са Унгария, Дания, Швеция, Норвегия, Великобритания, Чехия, Полша и далеч по-стабилната икономически от нас Румъния.
Анализатори допълват, че готвената промяна в родното законодателство далеч не изчерпва възможността за присъствието ни в евро чакалнята. За да влезе евроразплащането като единствено официално в страната, трябва да бъдат изпълнение редица изисквания. Те са свързани както с икономиката на държавата, така и с финансовото й състояние. Дали, кога и доколко, те ще бъдат факт, било въпрос на далечно бъдеще.
Обидни за българите продължават да стоят поне три факта.
Цените на горивата в ЕС и у нас са приблизително равни, при видимо коренната разлика в доходите.
Цената на труда у нас е далеч по-ниска от тази в развитите европейски държави. Въпреки, че многократно темата е коментирана, в България минималната работна заплата едва от месец е 305 евро. Във Великобритания минималното заплащане е 320 паунда на седмица. Това прави минимум 529 лв. на седмица – 2116 лв. на месец, срещу 610 лв. у нас.
Отделно големите търговски вериги продават стоките си често на завишени цени в България, спрямо други държави в ЕС. Доказано е вече, че има различни качества на предлаганото – по-високо за ЕС и по-ниско за „изоставащите“ държави, сред които е България.
Парадоксално е, но не са единици и случаите, в които родни производители търгуват по-скъпо у нас, отколкото в Европа. На фона на в пъти по-ниските заплати, това е основната причина за ниския стандарт и качество на живот.
СНИМКА Monitor.bG
rns

Някой дори предполагат, че закриването на МБАЛ-Каварна, и преливането на държавната субсидия в балчишката болница е част от сделката за плащането на задълженията, които Община Каварна има към Балчик за депото за битови отпадъци. Припомняме, че жената на кмета на Балчик работи в болницата и вероятно ще има много повече пациенти от сегашните.
По-добре е изобщо никакви пари да не ни дава Общината, като ще са само 200 000 лв. на година, гневят се лекари. Те припомнят, че болницата и без друго е в изключително тежко финансово състояние заради задължения към доставчици и заплати, след като през последните 10 месеца на мандата си Нина Ставрева е превела едва 150 000 лв. от планираните 420 000 лв. Определената от зам.-шефа на социалистите у нас Кирил Добрев като „най-успешният кмет на БСП“, така и не схвана, че общинска болница означава здравно заведение на общинска издръжка и упорито отказваше да изплаща сумата по месечната издръжка. Същата не изпълни и решение на местния законодателен орган – ОбС-Каварна, да изплати парите на болницата.
За три месеца кметуване „войводката“ Елена Балтаджиева буквално „отвя“ предшественичката си Нина Ставрева по „безгрижие“ към живота и здравето на жителите на общината.
Без отговори останаха и въпросите, които мнозина вече си задават: „Какво ново обеща и какво прави Елена Балтаджиева? За какво ни беше да избираме нов кмет, като той е по-неефективен към момента и от стария?“

Или Елена Балтаджиева лъже с това си изявление, или журналистите на една от най-уважаваните медии в страната не са разбрали мисълта й и я предават некоректно.
Явно войводката внезапно е получила „амнезия“ и забрави собствената си предизборна програма. Или пък изобщо не е подозирала, че има „Управленска платформа на Елена Балтаджиева – кандидат за кмет на община Каварна
от ПП „ВМРО-Българско национално
движение“. Третият вариант е да знае, че избралите я за кмет са го направили не заради управленските й намерения. Или, че това е нейният начин в момента заявява, че каквото и да е обещано, си е останало назад във времето, а сега вече хората да не очакват нищо от нея, коментират потресени каварненци. Последният логичен вариант за бягството от отговорност е евентуалното притеснение на Елена Балтаджиева за това как ще овъзмезди помощниците си в предизборната кампания – мераклии да печелят от „Болата“, след като една от основните брънки в схемата се скъса с ареста на Нено Димов. Провалът по заверата претърпя и втори неуспех, след като нито един от лично ангажираните с изваждането на „Болата“ от защитените територии и превръщането му в поредното място за скъп частен курорт, не успя да стане министър на мястото на обвинения за престъпление по служба авер на Елена Балтаджиева, допълват местни хора.
Специално за Елена Балтаджиева, която неслучайно бе припозната от ВМРО за техен кандидат за кмет на община Каварна, ще припомним какво лично тя е развила като своя управленска платформа в предизборната кампания. Въпросното писание все още стои на личната фейсбук-страница на хайдутката, създадена специално за предизборна агитация.
Реално в 15 раздела Елена Балтаджиева е записала 109 обещания.
Изрично уточняваме, че всяка страница от платформата е с логото на партия ВМРО и надпис „Управленска платформа на Елена Балтаджиева – кандидат за кмет на община Каварна
от ПП „ВМРО-Българско национално
движение“ и задрасканата цифра 34 в задраскано квадратче, указващо как да се гласува за госпожата.
Първо бившата зам.-кметица на Тутракан разясняма модела си на управление, който щял да бъде подченен на върховенството на закона. Дадени са още 7 гаранции за начина й кметуване.
Следващата глава е озаглавена „Основната ни цел – Община Каварна да е чиста, безопасна, модерна и да може да предложи:“. Без да коментираме пунктуационните грешки, ще изброим, че се очаква да бъдат осигурени и развитие на икономиката, възможности за спорт и отдих, добро образование.
Третият раздел в управленската програма, за която или Елена Балтаджиева не подозира, или взезапно е забравили, или просто лъже, че няма такава, е озаглавена „Специфични цели“. Изброени са 11 такива, с подробно описание какво и как ще се случва, ако войводката стане кмет.
Следва разделът „Териториално устройство и развитие“ с 11 конкретни задачи за изпълнение.
Под заглавието „Транспорт“ са описани 4 конкретни мероприятия за изпълнение.
Отбелязани са амбициите на кандидатът за кмет Елена Балтаджиева и в „Туризъм“. Тук фантазията на автора се е разбихрила и са изброени цели 6 обещания.
Като една видна отговорничка по съставяне и изпълнение на европроекти, Балтаджиева не е пропуснала и темата „Екология“. Тук амбициите са пораснали и са обещани 10 конкретни действия.
Обещанията буквално валят и в темата „Икономика“, като градацията е възходяща и цифрата достига 15.
Деветата тема с обещания е в областта „Образование“. Тук творците на управленската програма на Елена Балтаджиева са се ограничили само до цифрата 10.
В единадесетият раздел на кандадат-кметската платформа са записани 10 обещания в областта на здравеопазването.
Още 6 обещания има в раздела „Социални дейности“.
„Подпомагане и развитие на младежта“ е озаглавен 12-ия раздел в документа. В него фигурират цели 7 цели за развитието по темата.
Обещанията по тринадесетата точка от управленската програма на Елена Балтаджиева са тема „Култура“. Там са описани 7 конкретни действия за благоденстието по общината.
В обещателния документ не е пропуснат и спорта. Развитието му е писмено „гарантирано“ с 5 действия и дейности.
Амбициозни са и целите, набелязани в обещанията по раздел „Общинска администрация“ – цели 6 на брой.
Екипът на медийна компания „Добруджанска трибуна“ вчера, за пореден път потърси Елена Балтаджиева, за да разясни тя самата какво стана със 109-е обещания, описани в 15 раздела на „Управленската платформа“, с която същата се е състезавала на изборите за кмет и победи. След като и секретарката не счете за необходимо, за пореден път, да изпълни задълженията си – да приеме разговора, ни остава предположението, че или в Община Каварна няма жива душа, или секретарката изпълнява заповеди на кмета Елена Ставрева – да игнорира медията ни като обективен източник на изформация.
Публикациите по-долу са от фейсбук страницата на предизборната платформа на Елена Балтаджиева. Вградени са в нашия сайт на 17.01 в 10:20. Ако не ги виждате, значи са изтрити след публикацията!
]]>